Децата от лятна занималня „Рагина“ се събраха с нетърпение в Народно читалище „Стефан Караджа“, за да станат свидетели на нещо необичайно и вълнуващо – стригане на овца.
Или накратко казано: „Ппътят на вълната – от овцата до готовото плетиво“.
Това обаче не беше просто обикновен урок, а пътуване във времето, което им позволи да се докоснат до старите български обичаи и занаяти.
Чичо Дидо – фермер от село Щръклево, пристигна с една от своите овце, която изглеждаше спокойно, и сякаш разбираше, че й предстои нещо специално – да съблече дебелото си кожухче. Децата се струпаха около нея – някои с лека тревога, други с голямо любопитство, докато чичо Дидо подготвяше инструментите си.
Той извади стара, ръчно кована ножица и им обясни как овчарите в миналото са използвали тези тежки инструменти. Малчуганите наблюдаваха с интерес, докато той с ловки движения започна да стриже овцата, разкривайки меката вълна под дебелата й козина. Животното стоеше спокойно, а чичо Дидо разказваше как този процес е изисквал много търпение и умение.
Съвременното стригане
След това фермерът извади модерната електрическа машинка за стригане и започна да стриже останалата вълна много по-бързо и лесно. Децата бяха впечатлени от контраста между двата метода. Те разбраха колко много се е променил начинът на работа с времето и колко по-лесно е сега да се стрижат овцете.
Пътят на вълната
След стригането, вълната беше събрана настрани, а децата имаха възможността да я докоснат и да почувстват нейната мекота. Тогава Марти – Мартин Календжиев – председателят на НЧ „Стефан Караджа“, обясни, че следващата стъпка е изпирането на вълната, за да се отстранят от нея мръсотията и сярата.
В сградата на читалището Марти демонстрира как се прави, като накисна част от вълната в менче и я поля с топла вода. Той обясни на малките си гости, че тя съдържа много сяра и мръсотия, които трябва да се отделят, защото в противен случай ще остане твърда и мръсна. Освен това, разкри за тях, че в миналото, серната вода, която оставала след изпирането на вълната, се е използвала за направата на прахан – материал, с който се е палил огънят.
Децата бяха впечатлени от практичността на старите методи и от това как всичко е било използвано, дори и остатъците от процеса.
Чепкане и предене
След изпирането, Марти показа как вълната се чепка – процесът на разплитане и изравняване на влакната, с помощта на чепкало – специален гребен. Децата искрено се забавляваха от получаващите се пухкави облаци вълна.
След това Марти извади автентични хурка и вретено – традиционни инструменти за предене. Той демонстрира как се извежда нишка от чепканата вълна и как се увива около вретеното.
Магията на плетенето
След като разбраха как вълната се превръща в нишка, децата изгледаха кратко видео, в което нагледно се обяснява процесът на плетене. Те научиха как от нишките се създават красиви бримки, а от тях – топли чорапи, пуловери, шалове и одеяла.
След видеото, малчуганите имаха възможността да се докоснат до автентични вълнени чорапи – калцуни, обагрени в различни шарки според фолклорната област. Марти обясни, че тези калцуни освен, че много топлят, са и истински произведения на изкуството, всяко от които разказва своята собствена история чрез цветовете и моделите си. Всеки регион има свои уникални шарки и стилове, които разкриват бита и традициите на хората от различните фолклорни области на България.
Снопче вълна
В края на деня, любезните домакини ги почерпиха с вкусен ментов чай, приготвен в стар руски самовар. Под звуците на каба гайда, изпълнена на живо, децата се прибраха със снопче чепкана вълна, изпълнени с нови знания и с уважение към старите български традиции и обогатени с ценен урок за стойността на трудолюбието.
Този ден беше не само урок, но и истинско приключение, което те ще помнят дълго.
