Лятно приключение в кравефермата в село Бъзън
След като проследихме пътя на вълната, дойде ред да запознаем децата от лятна занималня „Рагина“ и с пътя на сиренето. Или по-точно къде живеят кравите, как се отглеждат, как се доят и какво се случва след това с млякото, за да се получи готови продукт.
Тази идея ни отведе в китното село Бъзън, сгушено сред зелените хълмове на българската природа, в кравефермата на Гюнтер и Дилбер. Там децата се потопиха в атмосферата на автентичния селски живот – мястото, където времето сякаш е спряло, а животът тече в хармония с природата.
Нашата любезна домакиня Диди ни чакаше с нетърпение и попита децата дали са влизали някога в кравеферма. Така започна и нашата обиколка – първото място, което посетиха, беше оборът. В момента, в който пристъпиха и усетиха специфичната миризма, всички малчугани си запушиха носовете, а лицата им се изкривиха в неприятни гримаси – усетиха от първо лице вкуса на истинския фермерски живот.
В присъствието на само три от кравите, стопанката Диди увлекателно разказа на децата за старите времена, когато нашите баби и дядовци са дояли на ръка, и направи паралел с днешните модерни технологии. Показа им съвременната доилка, чрез която значително се улеснява този процес. Децата научиха, че грижата за кравите включва не само доене, но и хранене, почистване и много други дейности, които не винаги са приятни. Разбраха, че да си фермер е не само трудоемка, но и изключително отговорна задача.
След това стопанката ги заведе в мандрата и им показа огромните корита, където млякото престоява в суроватка, после киснене в саламура, а накрая се появява ароматното, бяло като сняг сирене, което трябва да зрее около 45 дни преди да бъде поднесено на масата.
Децата не само видяха как се случва магията, но и опитаха вкуса на готовия продукт. На лицата им се изписа очарование, а техните доволни гримаси бяха запечатани от госпожата им в снимка. Тя ги попита с усмивка дали сиренето им мирише, и децата, разбира се, разбраха защо им задава този въпрос. Те осъзнаха, че за да имат удоволствието да се насладят на това вкусно сирене, някой е трябвало да поработи усилено.
Тази разходка беше не просто посещение на кравеферма, но и пътуване във времето, което остави трайна следа в сърцата им и ги вдъхнови да се отнасят с уважение към природата и към хората, които ежедневно се трудят и поддържат живо българското село.
